Drugi intervuta

- Между другото вие, Албена, бяхте любимка на публиката сред жените в миналото издание. Сега е Максим. Как си го обяснявате? Едва ли само българи гласуват в интернет?
- Много от руснаците, които гледат проекта, ни преоткриват като двойка и търсят в интернет наши изпълнения от предишни години. Като патриоти са обръщали внимание само на руските двойки. Максим ги спечели с отношение, с харизма, с умения на леда.
- Урочаса ли ви този фантастичен танц с белите костюми "Седемте смъртни гряха"? Не мислите ли, че изкупвате нечии чужди грехове? Защото цялата ви кариера мина през много изпитания.
- Вярвам, че всеки човек има съдба и каквото и да направи, не може да избяга от съдбата си. Ние с Максим не сме от спортистите, на които нещо им е дошло случайно и наготово. Винаги сме полагали много труд, лишения. От всичко по много. И ние, и нашите семейства. Не знам защо все така се получаваше.
- Какво удоволствие успяхте да си позволите след края на своята кариера?
- Никакво. Но аз и Максим намираме удоволствие в самото фигурно пързаляне. Било ни е приятно да сме на леда независимо дали тренираме в 5 ч сутринта, или в 1 ч през нощта, както много често се е случвало.

От ISU ме молят за идеи
- С Максим вдигнахте високо летвата в танците на лед. Какви са тенденциите в този спорт след вас?
- Олимпийският шампион Алексей Горшков, който е шеф на танците в Международната кънки федерация (ISU), се обърна с молба към мен да помогна с идеи за развитието на танцовото пързаляне. Горда съм от това предложение, но то говори и за някакъв проблем. Гледах няколко състезания и имам усещането, че се губи характерът на танца. Набляга се на техническото ниво и се забравят идеята и артистичността. Може би затова хората вече предпочитат проекти като "Ледников период", в които се набляга на артистичността, на смисъла на съчетанието, създадено като миниспектакъл. През цялата ни кариера с Максим сме се стремили да правим това, независимо дали сме се борили за първо, второ или 10-о място. Съзнавали сме прекрасно, че за да постигнем някакъв резултат, трябва да се отличаваме от другите. Ние представлявахме България, а не сили във фигурното пързаляне като Канада, САЩ или Русия.
С удоволствие бих помогнала на всеки състезател и бих предала своите знания и умения. Няма защо да си ги пазя за себе си от страх да не би някой българин да подобри моите резултати. Но за да успееш, трябва да положиш страшно много труд, страшно да харесваш това, което правиш, да си отдаден докрай, да се лишиш от елементарните удоволствия в името на това да си най-добрият.

Statia ot "Novinar" na Adelina Deliiska.

http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=Mjg0OTsyNQ==&sql=Mjg0OTsyOQ==

Племенен съвет ли решава за Стависки?
[16-01-2009] от Aделина Делийска [2080 прочитания]Размер на шрифта: a |a |a| Стависки. Фото: Ани Петрова

Дебатът за съдбата на двукратния световен шампион на България по фигурно пързаляне Максим Стависки се обостри след произнесеното решение на Бургаския апелативен съд за ефективна присъда. Това стана в първия работен ден на новата 2009 година – нещо като нестандартен поздрав от страна на магистратите от морския град към таланта, прославил България на световно ниво.



Под натиска на част от общественото мнение магистратите от този съдебен състав изненадващо решиха, че точно това е човекът, който трябва да лежи в затвора. Преди това други два съдебни състава при същите доказателства бяха определили условно наказание за подсъдимия. Затова от само себе си сякаш се налага изводът, че съдбата на Стависки май ще се реши от „компетентното” мнение на племенен съвет. А това в 21-ви век някак ми се струва доста нецивилизовано.



Спор няма – Максим трябва да понесе наказание за трагичното деяние, което извърши. В началото на август 2007 година край Приморско той направи катастрофа, при която уби на място 23-годишния Петър Петров и тежко рани Мануела Горсова, на 18 г., която все още е в кома.



Фактите сочат, че фигуристът е пил водка, и за това той сам си е признал веднага след инцидента. По доказателствата за инцидента обаче предстои да се произнесат висшите магистрати и съм далече от мисълта да ги коментирам. Не мога обаче да премълча други, струва ми се, важни детайли и въпроси покрай това шумно дело срещу много талантлив и популярен човек. Общественото мнение по този казус е раздвоено – половината от интересуващите се са за това да има ефективна присъда, а другата половина – против.



В интерес на морално-етичната категория „справедливост” тук трябва да отбележим, че ефективни присъди у нас за такъв тип престъпления много рядко се издават. Над 1000 са жертвите на пътни инциденти през последната година. Да сте чули да има 1000 ефективни присъди за виновниците?

Ще обогатя тази черна хроника – пернишката съдийка Виолина Личева преди дни получи тригодишна условна присъда с пет години изпитателен срок за това, че е прегазила и убила 60-годишния Йордан Велев и е напуснала местопроизшествието. Ето как нагледно един и същи законов текст се прилага различно от хората с черните тоги.



От тях съм чувала максимата, че колкото юристи, толкова съдебни практики у нас, което трябва да е обяснението, че всеки правист чете закона според собствените си преценки. Та в този смисъл се чудя защо пък точно Стависки трябва да е смазаният от съдебната машина. Пак казвам – далеч съм от мисълта да го оправдавам. Самият той е най-ярката илюстрация на покаял се човек, който нито избяга от вината си, нито лъга пред микрофоните.



Даже внесе близо 80 000 лева по сметката на Мануела, преди да е произнесена окончателната му присъда. И обещава да продължи да плаща, но това трудно може да стане от килия в затвора, особено в размерите, които последният съдебен състав определи и за които се твърди, че са непознати досега в съдебната практика по нашите географски ширини. Всъщност никакви пари и ефективни присъди не могат да възмездят страдащите родители на загиналите млади хора.



Едва ли обаче някой се съмнява, че животът на Стависки, както и този на вярната му партньорка на леда и извън него Албена Денкова вече е преобърнат с хастара наопаки. И двамата до края на дните си ще живеят с ужаса за тази катастрофа и смъртта на двамата младежи, които, кой знае, може би също са били много талантливи. Но големият въпрос тук е трябва ли наистина и трети живот да бъде унищожен и чрез затвор.

В килията всеки след две години е мъртъв, казваше някогашният правосъден министър, вече покойник Петър Корнаджев. Затова смятам, че логиката „око за око и зъб за зъб” е твърде примитивна като мислене. Все пак светът и нравите са се поразвили от времето, когато великият Достоевски е написал „Престъпление и наказание” – уникалния психологически роман, който изследва въздействието на изолацията и вината върху разума и съвестта, както и необходимостта от саможертва и изкупление.



Не вярвам, че наказанието за назидание на останалите – да не правят така, ще има ефект в наши дни. Просто на пътя у нас всеки шофьор е в потенциален риск на убиец и самоубиец. Да не говорим, че убийци заради своята немарливост са и всички държавни и кметски чиновници, които от години позволяват пътищата ни да са като разорана целина. Но и тези представители на властта не влизат в пандиза.



Скоро един мъж от Пловдивско обяви, че ще съди тамошната община заради 6-метров трап по шосето, в който той попаднал с автомобила си и на място загинало детенцето му. Преди години други талантливи хора като Максим са изпадали в аналогична ситуация – големият актьор Георги Калоянчев, роклегендата ни Кирил Маричков и т.н.



Говоря за талантливите, не за да слагам разделителна линия между тях и останалите нарушители. А защото смятам, че трябва да уважаваме талантите си. Затова и предлагам, преди да бъдем много строги съдници и да се правим на безгрешни, като първи хвърляме камъни по покаял се грешник, нека си спомним класика Йордан Радичков: „Човекът е много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение. Но пълно с правописни грешки.”

Мерси за статиите, Вики!!